Защо ароматите извикват спомени
„ Нищо не е по-запомнящо се от мириса.
Един мирис може да е непредвиден, незабавен и краткотраен, а ненадейно да призове загатна за лято в детството край планинско езеро; различен – за плаж на лунна светлина; трети – за фамилна вечеря със задушено и сладки картофи в разгара на август в някое градче из Средния запад “ – Даян Акерман
Или, в случай че използваме не по този начин поетичния език на науката: областите на мозъка, които са от главно значение за дълготрайната памет и за обонянието, са свързани с помощта на мозъчни талази с честоти от 20-40 херца.
Резултатите, оповестени в списание Nature, са на учени от Института Кавли в Норвегия, които са употребявали мишки, с цел да изследват мощните връзки сред обонянието и паметта.
Първо учените е трябвало да основат връзка сред спомен и аромат, сходна на връзката, която има за нас сред аромата на окосена трева и някое отдавнашно лято.
Мишките биват научени, че избрани миризми са свързани с приемане на храна.
След това опитът наблюдава какво се случва в мозъците на мишките сега на припомняне. Това е моментът, в който мирисът на окосена трева удря носа ни и ни придвижва десетилетие обратно.
Кай Игараши, водещият създател на проучването, изяснява резултатите:
„ Веднага откакто плъховете са изложени на миризмата, се следи пик в интензивността на 20-херцовите талази във връзката сред една област в енториналния кортекс – страничния енторинален кортекс (LEC), и една област в хипокампа – дисталния СА1 (dCA1 ), до момента в който сходна мощна реакция не се следи в други връзки. “
Енториналният кортекс е значим при свързването на пространствената памет и мириса, а хипокампът играе значима роля в превръщането на краткосрочните мемоари в дълготрайни, както и в пространствената навигация.
